Какво се случва с кариерата ни след 50?
Проф. Lisa Berkman, Thomas D. Cabot Professor of Public Policy and Epidemiology в Harvard T.H. Chan School of Public Health, определя 50-те години като ключов повратен период в професионалния живот.
Данните, които тя цитира, са впечатляващи: около половината от американците нямат стабилна заетост през 50-те си години и едва около една трета от тях продължават да работят през 60-те. При хората, които имат стабилна заетост през 50-те си години, картината е коренно различна – 80% продължават да работят и през 60-те си години.
Това е важен сигнал към работодателите. Решенията, които вземаме за хората в средата и по-късните етапи на кариерата им – дали продължаваме да инвестираме в тях, дали им даваме възможности за развитие, гъвкавост и нови роли – могат да имат значение далеч отвъд конкретното работно място.
Проф. Berkman обръща внимание на ролята на по-гъвкавите политики на работното място, които могат да помогнат на хората в средна възраст да запазят по-стабилна заетост. Зад числата, които тя представя стои и още един важен въпрос: какво губят организациите, когато професионалният път на хората започне да се прекъсва именно през 50-те им години? Това е възраст, в която зад един служител често стоят десетилетия натрупана експертиза, професионални контакти, познаване на бизнеса и способност за преценка, която трудно може да бъде заместена само с формално обучение. Затова задържането на хората 50+ не е просто въпрос на социална отговорност – то е и въпрос за съхраняването на човешкия и професионалния капитал на организацията. (Източник: Harvard T.H. Chan School of Public Health, “Unstable employment in 50s linked to low employment in 60s”, 27 February 2025)
Да се върнем на европейска територия. В OECD Employment Outlook 2025 Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) посвещава специална глава на по-възрастните професионалисти – „Navigating the Golden Years: Making the Labour Market Work for Older Workers“ („Навигиране през златните години: как пазарът на труда да работи за по-възрастните работници“). Анализът разглежда професионалния път през 50-те и 60-те години и показва нещо особено важно: това, което се случва с кариерата ни през 50-те, до голяма степен определя дали ще останем професионално активни и през следващото десетилетие.
Данните са категорични. Средно за 25 европейски държави от OECD и САЩ 69% от хората, които са били трайно заети през 50-те си години, работят поне през част от 60-те си. При хората, които изобщо не са били заети през 50-те, този дял е едва 8%. А човек, който е останал извън пазара на труда през своите 50 години, има с 41 процентни пункта по-ниска вероятност да работи на 62 години в сравнение с човек, който е бил трайно зает. Анализът стъпва върху дългосрочни данни, включително от европейското изследване SHARE, и потвърждава тенденция, установена и в изследователската работа на проф. Lisa Berkman от Harvard.
Изводът на OECD е важен както за хората, така и за работодателите: не трябва да чакаме 60-те, за да започнем да мислим за по-дългия професионален живот. Ключът е в 50-те – в запазването на връзката с пазара на труда, инвестициите в нови умения, достъпа до обучение, качествените работни места и възможностите за развитие. В икономика, която едновременно застарява и изпитва недостиг на хора, въпросът вече не е просто как да работим по-дълго, а как да създадем условия опитът и знанията, натрупани през годините, да продължат да създават стойност. (Източник: OECD Employment Outlook 2025, Chapter 3: “Navigating the Golden Years: Making the Labour Market Work for Older Workers”.)
В свят, в който живеем и работим все по-дълго, 50 не би трябвало да бъде възрастта, на която професионалните възможности започват да намаляват.
Може би е време да зададем друг въпрос: как да превърнем следващите 10, 15 или 20 професионални години в капитал – и за човека, и за бизнеса?