Поколението X влиза в кадър: как се променя работодателската марка

Пътувам в метрото. Пред очите ми – реклама на голяма компания, която набира служители. Очаквам обичайните усмихнати младоци, сякаш току-що излезли от университета и вече готови да покорят корпоративния свят. Вместо тях от плаката ме гледа прошарен симпатяга на видима възраст около 60 години. Изглежда така, сякаш има какво да покаже и няма нужда да го доказва с три удивителни.

Замислям се, че това съвсем не е първата подобна работодателска реклама, която забелязвам напоследък. В кадъра все по-често влиза опитът – понякога самостоятелно, друг път до млад колега. Дали работодателската марка започва да преосмисля представата си за „идеалния служител“?

Дали това е нова рекламна мода, или знак за по-дълбока промяна?

Пътувам в метрото. Пред очите ми - реклама на голяма компания, която набира служители. Очаквам обичайните усмихнати младоци, сякаш току-що излезли от университета и вече готови да покорят корпоративния свят. Вместо тях от плаката ме гледа прошарен симпатяга на видима възраст около 60 години.

Възрастовото многообразие в работодателската марка

На международно ниво темата е позната като age-inclusive employer branding — изграждане на работодателска марка, в която хората от различни възрасти могат да разпознаят себе си.

Агенцията за работодателски брандинг Wiser разглежда рисковете от пренебрегването на възрастовото многообразие в публикация от 2025 г. Британската рекламна организация IPA също поставя темата в свой доклад за възрастовото включване в рекламните агенции, като насърчава екипите от различни поколения и взаимното менторство.

Тези примери показват внимание към възрастта като част от работната среда и работодателската репутация. Те дават контекст и на визуалната промяна, която можем да забележим в рекламите за работа.

Работодателските реклами в България: има ли промяна?

В България също има сигнали в тази посока, макар да липсват представителни данни, които да измерват промяната във визуалната работодателска реклама.

TELUS Digital Europe например споделя участието на своя директор People & Culture в дискусия за възрастовите предразсъдъци на работното място, организирана от Американската търговска камара в България. Lidl България обвързва посланието „Заедно в Lidl“ с многообразието и приобщаването.

Това не доказва замисъла зад конкретен рекламен плакат. Показва обаче, че разговорът за различните поколения на работното място присъства и в работодателската комуникация у нас.

Защо поколението X и опитните служители стават по-видими?

Зад тази посока стои и практична необходимост. Застаряването на населението и недостигът на кадри изискват работодателите да разширяват кръга от хора, до които достигат. В своя преглед на пазара на труда в България от 2025 г. OECD посочва тези предизвикателства и препоръчва по-активно включване на по-възрастните хора в заетостта.

В този контекст изборът на лица в рекламата придобива особено значение. Когато компанията показва служители на различна възраст, тя може да отправи прост, но силен сигнал: „Тук има място и за теб“.

За кандидат с дълъг професионален път това е покана да обмисли нова възможност. За младия човек е поглед към средата, в която предстои да направи първите си стъпки.

Менторството: какво обещава рекламата на младите таланти?

Образът на опитен служител до млад колега може да разкаже цяла история без много думи: ще има кой да те въведе, на кого да задаваш въпроси и от кого да учиш.

Това послание има особена стойност за хората в началото на кариерата. Първата работа носи ентусиазъм, но и несигурност. Присъствието на подкрепящ колега прави обещанието за обучение по-конкретно и човешко.

При Lidl България например менторството е изрично заложено в практикантската програма за ученици — младите участници имат до себе си опитен професионалист, който ги напътства.

И все пак, защо по-възрастният винаги да е менторът?

Ако зрелият служител присъства единствено като човек, който предава знания, образът му остава ограничен. Той също може да бъде новият колега, да усвоява технология, да сменя професия или да започва следващ етап от кариерата си.

Също толкова ценно е да виждаме младия човек като партньор, който допринася със собствените си знания и гледна точка. Така ученето се превръща в обмен, а различията във възрастта – в ресурс за общата работа.

За младите таланти подобна работодателска комуникация може да бъде добър знак. Истинската ѝ стойност обаче се проверява след назначаването: има ли време за въпроси, споделят ли се знания и получават ли хората възможност да се развиват независимо от възрастта си?

Тогава кадърът с двама колеги от различни поколения се превръща в достоверно обещание: „Тук можеш да започнеш, да допринасяш и да продължаваш да растеш“.

Бележка към статията

Снимката е част от британската кампания Age Without Limits на Centre for Ageing Better, която поставя под въпрос възрастовите стереотипи и насърчава по-приобщаващо отношение към хората над 50 години.

Споделяне